Адреналинът мигновено разширява зениците ви, позволявайки повече светлина да достигне ретината и подобрявайки зрението в моменти на опасност.

Този физиологичен процес се нарича мидриаза и се контролира от симпатиковата нервна система. Когато мозъкът регистрира заплаха, хипоталамусът активира надбъбречните жлези да отделят епинефрин (адреналин) в кръвта. Този хормон кара дилататорния мускул на ириса да се свие, което разширява зеницата в рамките на милисекунди.Основната цел е максималното улавяне на светлина, което подобрява визуалната острота и времето за реакция. Според Американската академия по офталмология, този механизъм е част от еволюирала преди хиляди години реакция "борба или бягство". По-голямото количество светлина позволява на ретината да предава по-ясни сигнали към зрителния кортекс в тилния лоб на мозъка.Въпреки предимствата, прекомерното разширяване на зениците може да доведе до явлението "тунелно зрение". При него периферното зрение се губи, тъй като мозъкът приоритизира обработката на информация само от централната част на зрителното поле. Това помага на организма да не се разсейва от маловажни стимули и да се концентрира изцяло върху източника на опасност.