Микроскопични вируси могат да унищожат производството на кисело мляко в цяла мандра само за няколко часа.

Бактериофагите са най-разпространените биологични обекти на Земята, като броят им надвишава този на всички други организми взети заедно. В млечната индустрия те са основна заплаха, тъй като атакуват специфични бактерии като Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Тези вируси се прикрепят към клетъчната стена на бактерията, инжектират своя генетичен материал и я принуждават да произвежда нови вирусни копия, докато тя буквално се пръсне.Изследвания на Международната млечна федерация (IDF) показват, че дори минимално количество фаги може да доведе до пълна загуба на партида в рамките на един производствен цикъл. Първите сериозни научни описания на този проблем датират от 30-те години на миналия век, когато изследователи като Хърбърт Уайтхед в Нова Зеландия откриват защо ферментацията на сиренето внезапно спира. Днес загубите в световен мащаб от фагова инфекция се оценяват на стотици милиони евро годишно.За да се борят с този „невидим враг“, модерните предприятия поддържат свръхналягане в производствените зони, за да предотвратят навлизането на вируси по въздушен път. Учените използват и технологията CRISPR-Cas, която е естествена имунна система на бактериите, за да създават нови щамове, разпознаващи и унищожаващи вирусната ДНК. Редовната ротация на закваските също е задължителна стратегия, за да не се позволи на местната популация от фаги да се адаптира към конкретен вид бактерия.