„Добре темперираното пиано“ на Бах доказва, че музиката може да звучи чисто във всички 24 тоналности.

Йохан Себастиан Бах завършва първия том на „Добре темперираното пиано“ (Das Wohltemperierte Klavier) през 1722 година в Кьотен. По това време господстват системи за настройване като „среднотоновата температура“, при които чистите интервали в едни тоналности водят до непоносими фалшиви звуци в други. Тези дисонанси са били толкова неприятни, че музикантите ги наричали „вълчи интервали“ поради виещия им характер.Бах не е изобретател на темперирания строй, но е неговият най-голям популяризатор чрез практически доказателства. Той използва математически изчисления, за да разпредели леките неточности равномерно между всички 12 полутона в октавата. Въпреки че днес използваме „равномерен строй“, неговият „добре темпериран“ метод е бил революционен компромис за епохата на Барока.Цикълът съдържа 24 прелюдии и фуги, обхващащи всички възможни мажорни и минорни гами. Втория том Бах добавя през 1742 година, докато е в Лайпциг, затвърждавайки значението на този музикален стандарт. Това постижение позволява на композитори като Моцарт и Бетовен по-късно да използват сложни модулации и да сменят тоналностите в рамките на едно произведение. Без този математически и музикален пробив, съвременната западна музика и хармония не биха могли да съществуват в познатия ни вид.