Гънките на хартиените формички за мъфини действат като „акордеон“, който предпазва хартията от разкъсване при печене.

Дизайнът на хартиените формички за мъфини е класически пример за функционално инженерство в кулинарията. Повечето стандартни формички имат между 27 и 30 гънки, които са стратегически разположени, за да поемат механичното напрежение. Когато содата за хляб или бакпулверът в тестото реагират на топлината във фурната, те отделят въглероден диоксид, който кара сместа да увеличава обема си значително.Без тези гънки, статичната хартия би се разкъсала под натиска на разширяващото се тесто или би се деформирала в неправилна форма. Гънките работят на принципа на разтегателните фуги, използвани в мостовете и пътищата, като позволяват на материала да се „движи“ заедно със съдържанието си. Това предотвратява изтичането на мазнина и тесто през евентуални пукнатини в хартията.Материалът, използван за тези формички, обикновено е устойчива на мазнини хартия (glassine) или пергамент, който издържа на температури до 220 градуса по Целзий. Процесът на нагъване се извършва машинно чрез пресоване на хартията под високо налягане и пара. Този метод не само осигурява здравина, но и създава въздушни джобове между хартията и металната тава, което спомага за по-равномерното разпределение на топлината по време на печене.